Селското стопанство е основата на парагвайската икономика.Тази малка страна, разположена във вътрешността на южноамериканския континент, е почти непозната в Европа.
Парагвай, намираща се между две силни съседни страни - Бразилия и Аржентина, не е имала лека съдба.През ХІХ в. тя губи голяма част от територията си в полза на съседите си, но успява да защити и задържи по-голямата част от областта Чако във войната с Боливия през 30-те години на миналия век.Според сегашните граници равнината Чако заема по-голямата част от площта на страната, единствено на изток се включва и малка част от Бразилското плато.
Република Парагвай (на испански: República del Paraguay) е държава в Южна Америка. Граничи на юг-югозапад с Аржентина, с Бразилия на североизток и с Боливия на северозапад. Вътрешноконтинентална държава, без излаз на море или океан. Общата дължина на границите е 3 920 км. Площта ѝ е 406 750 км², от която водната повърхност е 2,3 %. Населението през юли 2004 г. е 6 191 368 души. Климатът е субтропичен до умерен. Столица на Парагвай е Асунсион. Административно страната е разделена на 17 департамента и един столичен департамент.
Политическа система :конституционна република с двукамерен парламент; многопартийна система.
Столица :Асунсион ( 550 000 жит., градската агломерация наброява 1,6 млн.жит. )
Езици :испански, гуарани,
Религия :християни ( католици и протестанти )
Парична единица :гуарани
Най-големи градове :Сиудад дел Есте, Енкарнасион, Консепсион.
Площ :406 752 жит.
Население :6,7 млн. жит.
Гъстота на населението :15 жит./км2
Етнически състав :метиси ( 95 % ), индианци ( 2 % ), бели ( предимно германци - 2% ), азиатци ( 1 % ).
Средна продължителност на живота :77,5 години за жените и 72,3 години за мъжете.
Инфраструктура :пътища ( 29 500 км ), железопътни линии ( 441 км )
Административна структура :17 области и един столичен кръг.
Най-висок връх :Каагуазу
Граници :с Аржентина ( 1880 км ), с Бразилия ( 1290 км ), с Боливия ( 750 км ).
Европейците за пръв път пристигат в този район в ранните периоди на 16 век. Днешната столица на Парагвай, Асунсион е основана от испанския конкистадор Хуан де Салазар на 15 Август,1537 г. Градът става център на испанска колониална провинция, както и център на разпространението на християнството по тези земи през 18 век. Парагвай обявява независимост след като отхвърля местното испанско управление на 14 май,1811.
Историята на Парагвай е белязана от дълги авторитарни управления, политическа нестабилност и опустошителни войни със съседите.
След колониалната история на Парагвай се разделя на следните основни периоди:
1811-1816 Основаване на Парагвай и администрацията
1816-1840 Управление на Хосе Гаспар Родригес де Франсия
1840-1965 Правителства на Карлос Антонио Лопес и Франсиско Солано Лопес
1865-1870 Войната на тройния съюз. Отнемане на 50% от територията на Парагвай, както и на 80% от населението
1870-1904 Възстановяване на Парагвай от войната и управление на правителства от Колорадската партия
1904-1932 Управление на Либерална партия
1932-1935 Война за Гран Чако с Боливия
1935-1940 Управление на революционерската партия Фебериста и Хосе Феликс Естегарибиа
1940-1948 Правителство на Хигинио Мориниго
1948-1954 Парагвайска гражданска война и ново управление на Колорадската Партия
1954-1989 Управление на диктатора Алфредо Стреснер
1989 - Демократични реформи
Освен обявяването на независимост през 1811, войната на Чако и Войната на тройния съюз има и други важни събития в историята на Парагвай.Парагвай участва във Войната на тройния съюз, най-голямата война в историята на Южна Америка. В нея участват и Бразилия, Аржентина и Уругвай, които се бият в съюз срещу Парагвай. След пет години кървави бойни действия Парагвай е победен и са му отнети огромни територии.Във войната за Чако, Парагвай отвоюва част от 'Гран Чако', регион в централна Южна Америка от Боливия.
Президентска република. Глава на държавата и правителството е президентът, избиран за 5 години. Законодателен орган - Национален конгрес, състоящ се от сенат (45 сенатори) и палата на депутатите (80 депутати), избирани за 5 години. Изпълнителната власт - правителство, назначавано от президента.
Парагвай се състои от 17 департамента и 1 столичен окръг: Горен Парагвай, Горна Парана, Столичен окръг (Парагвай), Консепсион, Итапуа, Мисионес, Сан Педро, Амамбай, Бокерон, Каагуасу, Каасапа, Каниндею, Сентрал, Кордийера, Гуаира, Неембуку, Парагуари и Пресиденте Айес.
Тропичен със средна месечна температура - юли 17-19 градуса Сº, януари - 27-29 градуса Сº. Валежи - от 700-1000 м на запад до 2000 мм на изток. Главни реки - Парана и Парагвай са плавателни. Растителност - смесени листопадно-вечнозелени гори и храсти (включително и парагвайския чай - мате), в речните долини - заблатени гори и високотревна саванна. Горите заемат 56 % от площта на страната.
Аграрно-индустриална страна. Обработваемите земи са 8 %, а пасищата - 34 % от площта на страната. Животновъдството е пасбищно - едър рогат добитък (около 8 млн. глави), овце, коне. Основни култури - соя, царевица, захарна тръстика, манго, батати, цитруси. Страната изнася соя (42% от износа ), чай (мате), тютюн, памук, кафе. Развито е и лозаро-винарството. От добиваните полезни изкопаеми с най-голямо значение са солта и варовикът. Има и залежи на железни, медни, манганови руди и нефт. Промишлеността е представена от малки предприятия на хранително-вкусовата (обработка на месо), дървообработваща, производство на дъбилен екстракт, текстилна, циментова и тютюнопреработваща промишленост. Тук е построен най-големият в света хидроенергетичен комплекс на р. Парана (проектна мощност 12,6 млн. КВт).
Сивата икономика е с най-висок процент в Латинска Америка, а контрабандата сериозен държавен проблем. Въпреки многобройните официални протести на съседните страни, Парагвай не може да се справи на този етап с нея. Според данни на Прозрачност без граници страната е най-корумпираната в Южна Америка. В същото време това втората страна по бедност на континента с БВП на глава от населението от 4000 $ за 2007 г. Негативната статистика се допълва с близо 1 милион безработни или 16% от трудоспособното население.
6,7 млн. жители. Гъстота - 15 жит. на кв. км. Естествен прираст 29. Средна продължителност на живота - мъже - 70 г, жени - 74 г. Етнически състав - парагвайци-гуарани (индианци и метиси) - 89.9 %, други индианци - 2.2 %, бразилци - 3.5 %, немци - 1.5 %, японци - 0.6 %, японци - 1.5 %, други - 2.3 %. Конфесионален състав - християни - 98.5 % (католици - 97.5 %, протестанти - 2.0 %, други - 0.5 %), други - 1.5 %. Извън страната живеят около 700 хил. парагвайци, главно в Бразилия и Аржентина. Градско население - 56 %.
Най-популярният спорт в Парагвай е футболът. Националният отбор е един от най-добрите на континента и е печелил два пъти Копа Америка - 1953 и 1979 г. На Олимпийските игри в Атина през 2004 футболният отбор печели сребърните медали, които до този момент са и единственото олимпийско отличие на страната. На световни първенства парагвайският национален отбор участва седем пъти.
След футболът, вторият любим спорт на парагвайците са автомобилните ралита. Най-голямото местно рали е Транс Чако и се провежда от 1971 г. Тенисът е друг спорт, който масово се практикува. На професионално ниво най-добрият парагвайски тенисист за всички времена е Виктор Пеки, който достига до 9-то място в ATP и играе финал на Ролан Гарос през 1979 г.
Асунсион, Източното плато, лозята в околностите на Вилярика, водопадите Игуасу.
Менонитите са членове на анабаптистка ( неопротестантска ) секта.Те признават само тайнството на кръщението ( на зряла възраст ) и евхаристията, ръководят се от много строги морални правила и отхвърлят църковната йерархия, военната служба и държавните институции.
Парагвай е един от основните износители на електрическа енергия благодарение на хидроелектрическите централи на реките Парагвай и Парана.
Дори и деца участват в битките по време на войните от 1864 - 1879 г.Те носят фалшиви бради, за да внушават на врага, че изтощената Парагвай има още много сила.
След Втората световна война много военнопрестъпници намират убежище в Парагвай.
Други интересни места на света
